Българското слово

Словото ни мъдро и прекрасно

свива се все повече натясно.

Обрулено дърво езикът наш е.

Чуждиците го тъпчат и пердашат.

Блясъкът на българската реч

посечена е с кървав меч

от думи чужди и неясни.

Азбуката наша стана пълна каша!

Журналисти, политици

се прекланят пред чуждици.

И родното ни слово тъжно е отново,

защото буквите ни a, bе, ve

се пишат на латински.

Затуй да учим всякое дете

да пише българското А, Бе, Ве…

Но знам! Език, ти, който сила даваш,

народ вековен възкресяваш,

на чужда реч не се предаваш,

не ще битуваш в мъртвини.

И българската писменá,

ще крачи с вдигната глава,

че тя е слово на народ велик

и не превива своя лик

пред чужди думи и език.

Да славим българското слово,

пребъдващо отново и отново!