24.05.2025 г., 19:43

Българското слово

235 1 0

 

Словото ни мъдро и прекрасно

свива се все повече натясно.

Обрулено дърво езикът наш е.

Чуждиците го тъпчат и пердашат.

Блясъкът на българската реч

посечена е с кървав меч

от думи чужди и неясни.

 

Азбуката наша стана пълна каша!

Журналисти, политици

се прекланят пред чуждици.

И родното ни слово тъжно е отново,

защото буквите ни a, bе, ve

се пишат на латински.

Затуй да учим всякое дете

да пише българското А, Бе, Ве…

 

Но знам! Език, ти, който сила даваш,

народ вековен възкресяваш,

на чужда реч не се предаваш,

не ще битуваш в мъртвини.

И българската писменá,

ще крачи с вдигната глава,

че тя е слово на народ велик

и не превива своя лик

пред чужди думи и език.

 

Да славим българското слово,

пребъдващо отново и отново!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...