24.05.2025 г., 19:43

Българското слово

229 1 0

 

Словото ни мъдро и прекрасно

свива се все повече натясно.

Обрулено дърво езикът наш е.

Чуждиците го тъпчат и пердашат.

Блясъкът на българската реч

посечена е с кървав меч

от думи чужди и неясни.

 

Азбуката наша стана пълна каша!

Журналисти, политици

се прекланят пред чуждици.

И родното ни слово тъжно е отново,

защото буквите ни a, bе, ve

се пишат на латински.

Затуй да учим всякое дете

да пише българското А, Бе, Ве…

 

Но знам! Език, ти, който сила даваш,

народ вековен възкресяваш,

на чужда реч не се предаваш,

не ще битуваш в мъртвини.

И българската писменá,

ще крачи с вдигната глава,

че тя е слово на народ велик

и не превива своя лик

пред чужди думи и език.

 

Да славим българското слово,

пребъдващо отново и отново!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...