May 24, 2025, 7:43 PM

Българското слово

  Poetry
231 1 0

 

Словото ни мъдро и прекрасно

свива се все повече натясно.

Обрулено дърво езикът наш е.

Чуждиците го тъпчат и пердашат.

Блясъкът на българската реч

посечена е с кървав меч

от думи чужди и неясни.

 

Азбуката наша стана пълна каша!

Журналисти, политици

се прекланят пред чуждици.

И родното ни слово тъжно е отново,

защото буквите ни a, bе, ve

се пишат на латински.

Затуй да учим всякое дете

да пише българското А, Бе, Ве…

 

Но знам! Език, ти, който сила даваш,

народ вековен възкресяваш,

на чужда реч не се предаваш,

не ще битуваш в мъртвини.

И българската писменá,

ще крачи с вдигната глава,

че тя е слово на народ велик

и не превива своя лик

пред чужди думи и език.

 

Да славим българското слово,

пребъдващо отново и отново!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...