Бълнуване
735
0
0
Ще ти говоря
и ще те помоля
за мъничко търпение
да чуеш изречените вече думи!
За твоите очи –
навярно бездната,
в която поясът спасителен
е просто сламка...
И ти го знаеш.
Раните от стремето
не са пожалили
и твойто нежно рамо.
Да продължавам ли
да драскам върху листа,
когато неизказаното е изказано
и е изпята песента, а тя не свършва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Корадов Все права защищены
