Nov 22, 2011, 9:04 PM

Бълнуване 

  Poetry » Love
437 0 0


 

Ще ти говоря

и ще те помоля

за мъничко търпение

да чуеш изречените вече думи!

 

За твоите очи –

навярно бездната,

в която поясът спасителен

е просто сламка...

 

И ти го знаеш.

Раните от стремето

не са пожалили

и твойто нежно рамо.

 

Да продължавам ли

да драскам върху листа,

когато неизказаното е изказано

и е изпята песента, а тя не свършва.

© Константин Корадов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??