Бълнуване

Ще ти говоря

и ще те помоля

за мъничко търпение

да чуеш изречените вече думи!

За твоите очи –

навярно бездната,

в която поясът спасителен

е просто сламка...

И ти го знаеш.

Раните от стремето

не са пожалили

и твойто нежно рамо.

Да продължавам ли

да драскам върху листа,

когато неизказаното е изказано

и е изпята песента, а тя не свършва.