23 авг. 2012 г., 10:20

Бълнуване

749 0 1

Ще ти говоря

и ще те помоля

за мъничко търпение

да чуеш изречените вече думи!

 

За твоите очи - 

навярно бездната,

в която поясът спасителен

е просто сламка...

 

И ти го знаеш.

Раните от стремето

не са пожалили

и твойто крехко рамо.

 

Да продължавам ли

да драскам върху листа,

когато неизказаното е изказано

и е изпята песента, а тя не свършва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Корадов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По- добре не, понеже питаш...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...