23.08.2012 г., 10:20 ч.

Бълнуване 

  Поезия
469 0 1

Ще ти говоря

и ще те помоля

за мъничко търпение

да чуеш изречените вече думи!

 

За твоите очи - 

навярно бездната,

в която поясът спасителен

е просто сламка...

 

И ти го знаеш.

Раните от стремето

не са пожалили

и твойто крехко рамо.

 

Да продължавам ли

да драскам върху листа,

когато неизказаното е изказано

и е изпята песента, а тя не свършва.

© Константин Корадов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По- добре не, понеже питаш...
Предложения
: ??:??