Бълнуване
736
0
1
Ще ти говоря
и ще те помоля
за мъничко търпение
да чуеш изречените вече думи!
За твоите очи -
навярно бездната,
в която поясът спасителен
е просто сламка...
И ти го знаеш.
Раните от стремето
не са пожалили
и твойто крехко рамо.
Да продължавам ли
да драскам върху листа,
когато неизказаното е изказано
и е изпята песента, а тя не свършва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Корадов Всички права запазени
