По замръзналият лед,
като вихър ме понася,
чуден пъргав бързолет,
моята шейна прекрасна.
С нови лъснати крачета,
украсена със звънчета,
вихрено лети по склона,
между дървеса и клони.
С нея много се гордея.
а децата как немеят,
щом политне бързолета,
устремен, дори ракета
даже тъй не би успяла,
да надвие тази хала.
С мене да се състезават?
Няма да ме надпързалят!
С моя дивен бързолет,
винаги сме най-отпред!
© Илонка Денчева Все права защищены