По замръзналият лед,
като вихър ме понася,
чуден пъргав бързолет,
моята шейна прекрасна.
С нови лъснати крачета,
украсена със звънчета,
вихрено лети по склона,
между дървеса и клони.
С нея много се гордея.
а децата как немеят,
щом политне бързолета,
устремен, дори ракета
даже тъй не би успяла,
да надвие тази хала.
С мене да се състезават?
Няма да ме надпързалят!
С моя дивен бързолет,
винаги сме най-отпред!
© Илонка Денчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
