18 мая 2015 г., 00:23

Бюфет

1.2K 0 7



Бюфетът на село е пълен със спомени!
Тръпнат витрини от минал млад смях,
където сред дребни дечица усмихнати
кипял е животът за всеки от тях.

Запазена още, макар и олющена,
е бяла боята - от детски ръце:
от влака и кончето, малките пръстчета...
От пълно с палавост сърчице!

Минало, спомени... Можеш ли, Минало,
да се завърнеш отново сега -
да съживиш дните, щастливите,
а Зимата да замениш с Пролетта!?



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, момичета!
    Доче, тук съм, ама нямам Муз/а! Пуснах я да си почине, и я чакам се върне!
  • Миналото няма да се завърне никога,но можем да запазим мига, особено с такива хубави стихове.Поздрави!
  • Хубаво е да има такива спомени
  • Красива носталгия, казвам обаче:
    стига се рови в бюфети и скринове.
    Връщай се тука! Не чакай за знаци,
    а усмихни ни със някое стихче

    Сериозно! Къде потъна?
  • Много красота, носталгия, тъга... по спомена за истинското наивно детско щастие... благодаря ти за този хубав стих

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...