18.05.2015 г., 0:23

Бюфет

1.2K 0 7



Бюфетът на село е пълен със спомени!
Тръпнат витрини от минал млад смях,
където сред дребни дечица усмихнати
кипял е животът за всеки от тях.

Запазена още, макар и олющена,
е бяла боята - от детски ръце:
от влака и кончето, малките пръстчета...
От пълно с палавост сърчице!

Минало, спомени... Можеш ли, Минало,
да се завърнеш отново сега -
да съживиш дните, щастливите,
а Зимата да замениш с Пролетта!?



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, момичета!
    Доче, тук съм, ама нямам Муз/а! Пуснах я да си почине, и я чакам се върне!
  • Миналото няма да се завърне никога,но можем да запазим мига, особено с такива хубави стихове.Поздрави!
  • Хубаво е да има такива спомени
  • Красива носталгия, казвам обаче:
    стига се рови в бюфети и скринове.
    Връщай се тука! Не чакай за знаци,
    а усмихни ни със някое стихче

    Сериозно! Къде потъна?
  • Много красота, носталгия, тъга... по спомена за истинското наивно детско щастие... благодаря ти за този хубав стих

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...