31 окт. 2025 г., 20:33

Цъфналата ябълка на двора

189 0 0

Цъфналата ябълка на двора

винаги ще ми напомня детството -

с усмивките и сълзите на хора,

оставили ми радост за наследство.

 

В тишината и в шума ги чувам –

гласове и шепот от отвъдното,

предците ни през времето пътуват,

душите им се реят във простора.

 

За нас опора са, усещам го и зная,

че безусловна е подкрепата им,

както е била и любовта им,

преди да поемат пътя към рая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Марулевска Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...