31.10.2025 г., 20:33

Цъфналата ябълка на двора

199 0 0

Цъфналата ябълка на двора

винаги ще ми напомня детството -

с усмивките и сълзите на хора,

оставили ми радост за наследство.

 

В тишината и в шума ги чувам –

гласове и шепот от отвъдното,

предците ни през времето пътуват,

душите им се реят във простора.

 

За нас опора са, усещам го и зная,

че безусловна е подкрепата им,

както е била и любовта им,

преди да поемат пътя към рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Марулевска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...