31.10.2025 г., 20:33

Цъфналата ябълка на двора

188 0 0

Цъфналата ябълка на двора

винаги ще ми напомня детството -

с усмивките и сълзите на хора,

оставили ми радост за наследство.

 

В тишината и в шума ги чувам –

гласове и шепот от отвъдното,

предците ни през времето пътуват,

душите им се реят във простора.

 

За нас опора са, усещам го и зная,

че безусловна е подкрепата им,

както е била и любовта им,

преди да поемат пътя към рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Марулевска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...