Oct 31, 2025, 8:33 PM

Цъфналата ябълка на двора

191 0 0

Цъфналата ябълка на двора

винаги ще ми напомня детството -

с усмивките и сълзите на хора,

оставили ми радост за наследство.

 

В тишината и в шума ги чувам –

гласове и шепот от отвъдното,

предците ни през времето пътуват,

душите им се реят във простора.

 

За нас опора са, усещам го и зная,

че безусловна е подкрепата им,

както е била и любовта им,

преди да поемат пътя към рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Марулевска All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...