donkakalcheva (Донка Калчева)
15 42
25 авг. 2010 г., 20:36

* * * 

  Поэзия
664 0 7

* * *

 

 

Няма нужда да идваш във петък.

Други са хората, дето

трябва да бъдеш със тях.

В петък всичко е чуждо.

А да взема от чуждо е грях.

 

Нито събота, нито неделя.

Понеделник – не.

Вторник – защо?

Сряда даже не питам.

А в четвъртък мълча.

 

Ти – семейство и даже куче!

И за важни дела си роден!

Аз пък – време да се науча:

всяко нещо – по-важно от мен.

 

То и твоят живот е един.

А и дните са седем.

Не е твоя вината.

И не се тревожи.

 

Всъщност аз съм излишната.

И дойдох, без да питам.

Просто аз съм жената

от осмия ден...

 

 

 

 

© Донка Калчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много добро и оргинално!Поздрави!
  • ВПЕЧАТЛЯВАЩО! С МНОГО БОЛКА!А има ли обич в сърцето на героинята? Повече се чувства скрито обвинение.... Но МНОГО ХАРЕСАХ ! СИЛНО Е!
  • Само ти можеш да го напишеш така, Доне!Шапка ти свалям!
    Защо наистина не сложиш като заглавие последния ред, както подсказва doreto
  • Във света до сега са останали само
    общо седем на брой чудеса.
    А за осмото спорове водят отдавна.
    И не е невъзможно това да съм аз...

    Поздравления за идеята на стиха ти и реализацията!
  • Всяка една от нас е "жената от 8-ия ден" дълбоко скрита. Поздрав,истинско и болезнено.Поздрав!
  • Жената от осмия ден!
    Поздрав, Донка.
  • името на текста е "скрито" в последния ред.
Предложения
: ??:??