дю (Мира)
78 202
11 мар. 2021 г., 08:08

*** 

  Поэзия » Любовная
448 1 6

Вселената внезапно опустя.

Звездите дъх стаиха от уплаха.

Във тъмен плащ загърна се нощта.

Единствено Луната с мен зачака.

Единствено Луната с мен заплака.

 

Изстрадах те, изплаках те.

Боля!

Не си признавам, но боли ме още.

Свидетел ми е жълтата Луна,

която слуша как ридая нощем.

 

Отеква още ведрия ти смях.

Забави ход, заслуша се Земята

Аз всичко през сълзите измечтах.

Ще те разказвам дълго на Луната...

© Мира Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Любопитната Луна всичко за всекиго знае , за най сензитивните е първа дружка и утеха!
  • Много ярко и красиво!
  • Много е хубаво! Дори си го представих като песен, поне на мен така ми звучеше...
    Прав е Anterez, трябва му едно хубаво заглавие, за да не си остане така безименно...
  • Приятно.
  • Поздравления!
  • Много добре преплетено с космологически привкус. Заслужава едно хубаво заглавие
Предложения
: ??:??