***
Вселената внезапно опустя.
Звездите дъх стаиха от уплаха.
Във тъмен плащ загърна се нощта.
Единствено Луната с мен зачака.
Единствено Луната с мен заплака.
Изстрадах те, изплаках те.
Боля!
Не си признавам, но боли ме още.
Свидетел ми е жълтата Луна,
която слуша как ридая нощем.
Отеква още ведрия ти смях.
Забави ход, заслуша се Земята
Аз всичко през сълзите измечтах.
Ще те разказвам дълго на Луната...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Всички права запазени
