* * *

Поэзия

1.2K 16 9

Понякога си спомням, че съм бил

последен лъч от гаснещото слънце...

в кандилото на запада - фитил,

за мрака - антрацитночерно зрънце.

...Една любов невидимо изтля -

хербарият на времето я рони.

С праха от нея вечността застла

пътека за душите ни бездомни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Присъединявам към коментара на Елчето и моите аплодисменти, Младене!

2020-04-15T00:28:44+03:00
Izumrudkata (Катя)

"...Една любов невидимо изтля -
хербарият на времето се рони.
С праха от нея вечността застла
пътека за душите ни бездомни..."
Останах без думи...Невероятно красива творба
която докосва сетивата...!
Поздравления за красивата творба, Младен!

2020-04-04T17:08:14+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Хареса ми тази носталгична изповед...

2020-03-31T21:18:00+03:00
Елка (Елка Тодорова)

"Пътека за душите ни бездомни"! Прекрасен стих!

2020-03-30T23:18:02+03:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Първият стих казва почти всичко: "Понякога си спомням, че съм бил...", не че останалите са излишни! Кратък и казващ много.

2020-03-30T16:22:23+03:00