29 мар. 2020 г., 23:33

* * *

1.2K 16 9

Понякога си спомням, че съм бил

последен лъч от гаснещото слънце...

в кандилото на запада - фитил,

за мрака - антрацитночерно зрънце.

 

...Една любов невидимо изтля -

хербарият на времето я рони.

С праха от нея вечността застла

пътека за душите ни бездомни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Присъединявам към коментара на Елчето и моите аплодисменти, Младене!
  • "...Една любов невидимо изтля -
    хербарият на времето се рони.
    С праха от нея вечността застла
    пътека за душите ни бездомни..."
    Останах без думи...Невероятно красива творба
    която докосва сетивата...!
    Поздравления за красивата творба, Младен!
  • Хареса ми тази носталгична изповед...
  • "Пътека за душите ни бездомни"! Прекрасен стих!
  • Първият стих казва почти всичко: "Понякога си спомням, че съм бил...", не че останалите са излишни! Кратък и казващ много.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...