* * *

Poetry

1.2K 16 9

Понякога си спомням, че съм бил

последен лъч от гаснещото слънце...

в кандилото на запада - фитил,

за мрака - антрацитночерно зрънце.

...Една любов невидимо изтля -

хербарият на времето я рони.

С праха от нея вечността застла

пътека за душите ни бездомни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anabel7 (Албена Димитрова)

Присъединявам към коментара на Елчето и моите аплодисменти, Младене!

2020-04-15T00:28:44+03:00
Izumrudkata (Катя)

"...Една любов невидимо изтля -
хербарият на времето се рони.
С праха от нея вечността застла
пътека за душите ни бездомни..."
Останах без думи...Невероятно красива творба
която докосва сетивата...!
Поздравления за красивата творба, Младен!

2020-04-04T17:08:14+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Хареса ми тази носталгична изповед...

2020-03-31T21:18:00+03:00
Елка (Елка Тодорова)

"Пътека за душите ни бездомни"! Прекрасен стих!

2020-03-30T23:18:02+03:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Първият стих казва почти всичко: "Понякога си спомням, че съм бил...", не че останалите са излишни! Кратък и казващ много.

2020-03-30T16:22:23+03:00