* * * 

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

• anabel7 (Албена Димитрова)

  2020-04-15T00:28:44+03:00
  Присъединявам към коментара на Елчето и моите аплодисменти, Младене!
• Izumrudkata (Катя)

  2020-04-04T17:08:14+03:00
  "...Една любов невидимо изтля -
  хербарият на времето се рони.
  С праха от нея вечността застла
  пътека за душите ни бездомни..."
  Останах без думи...Невероятно красива творба
  която докосва сетивата...!
  Поздравления за красивата творба, Младен!
• vedrina (Марина Стоянова)

  2020-03-31T21:18:00+03:00
  Хареса ми тази носталгична изповед...
• Елка (Елка Тодорова)

  2020-03-30T23:18:02+03:00
  "Пътека за душите ни бездомни"! Прекрасен стих!
• Hathor (Геновева Симеонова)

  2020-03-30T16:22:23+03:00
  Първият стих казва почти всичко: "Понякога си спомням, че съм бил...", не че останалите са излишни! Кратък и казващ много.
• Lilia_Anna (Boyana)

  2020-03-30T13:02:35+03:00
  Разтърсващо запомнящо се, постигнато с благородна деликатност на изказа!
• генек (Георги Коновски)

  2020-03-30T11:34:35+03:00
  Хубаво...
  Пътеките винаги са стръмни.
• ДИС (Деа)

  2020-03-30T09:25:16+03:00
  Прекрасно е!
• ЦвететоБ (Цветето Б.)

  2020-03-29T23:40:00+03:00
  Прелест! Чувството от прочита е неописуемо.
  Благодаря ти за тази върховна емоция!!!