vega666 (Младен Мисана)
1673 14310
29.03.2020 г., 23:33 ч.

* * * 

  Поезия
1106 16 9

Понякога си спомням, че съм бил

последен лъч от гаснещото слънце...

в кандилото на запада - фитил,

за мрака - антрацитночерно зрънце.

 

...Една любов невидимо изтля -

хербарият на времето я рони.

С праха от нея вечността застла

пътека за душите ни бездомни...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Присъединявам към коментара на Елчето и моите аплодисменти, Младене!
  • "...Една любов невидимо изтля -
    хербарият на времето се рони.
    С праха от нея вечността застла
    пътека за душите ни бездомни..."
    Останах без думи...Невероятно красива творба
    която докосва сетивата...!
    Поздравления за красивата творба, Младен!
  • Хареса ми тази носталгична изповед...
  • "Пътека за душите ни бездомни"! Прекрасен стих!
  • Първият стих казва почти всичко: "Понякога си спомням, че съм бил...", не че останалите са излишни! Кратък и казващ много.
  • Разтърсващо запомнящо се, постигнато с благородна деликатност на изказа!
  • Хубаво...
    Пътеките винаги са стръмни.
  • Прекрасно е!
  • Прелест! Чувството от прочита е неописуемо.
    Благодаря ти за тази върховна емоция!!!
Предложения
: ??:??