***
Не те искам вече любов,
някога за тебе изгарях,
когато на всичко човек е готов,
а старите грешки повтарях.
Не те искам вече любов,
отдавна сладкото взе да горчи ми,
сърцето затворих в железен обков,
дано някога всичко прости ми.
Не те искам вече любов,
някъде другаде радост дарявай,
отдавна романите в скрина прибрах,
на малко дори не се и надявай.
Не те искам вече любов,
а помниш ли, как за теб съм копняла,
в живота със всеки играеш на лов,
но пак си мечтая за роклята бяла.
Не те искам вече любов,
чувствам се сякаш съм стая самотна,
а в ъгъла чака там прашния стол,
но зная, това не е съдба доживотна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Попова Все права защищены
