8 февр. 2008 г., 10:24

* * *

775 0 1
 

Напред, назад.

Наляво, надясно.

Посоки много,

пътища малко.

Накъдето и да тръгна,

все обратно се връщам.

С различни момичета съм аз,

но само ти си в мойте очи.

Техните ръце са в мойте,

техните устни - върху мойте.

Но никоя не е нежна като теб,

никоя не обичам като теб.

И аз ги отхвърлям

и само за тебе мечтая.

И сам стоя в студената стая.

А звездите ми шепнат

"Отиди я намери".

И аз ги слушам.

И към твоя дом се насочвам.

Виждам те, там стоиш

и сърцето ми скача,

но след миг виждам,

сама ти не си.

Друг сърцето ти е пленил.

Друг в мислите ти се е настанил.

Явно той е всичко, което не бях.

Явно обичта му те прави щастлива.

Е, такъв е животът.

Щастливи бъдете.

А аз в нова посока ще тръгна

и теб в някоя друга ще търся.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво,давай в същия дух.Коя те е наранила толкова много?

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...