Feb 8, 2008, 10:24 AM

* * *

  Poetry
771 0 1
 

Напред, назад.

Наляво, надясно.

Посоки много,

пътища малко.

Накъдето и да тръгна,

все обратно се връщам.

С различни момичета съм аз,

но само ти си в мойте очи.

Техните ръце са в мойте,

техните устни - върху мойте.

Но никоя не е нежна като теб,

никоя не обичам като теб.

И аз ги отхвърлям

и само за тебе мечтая.

И сам стоя в студената стая.

А звездите ми шепнат

"Отиди я намери".

И аз ги слушам.

И към твоя дом се насочвам.

Виждам те, там стоиш

и сърцето ми скача,

но след миг виждам,

сама ти не си.

Друг сърцето ти е пленил.

Друг в мислите ти се е настанил.

Явно той е всичко, което не бях.

Явно обичта му те прави щастлива.

Е, такъв е животът.

Щастливи бъдете.

А аз в нова посока ще тръгна

и теб в някоя друга ще търся.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво,давай в същия дух.Коя те е наранила толкова много?

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...