...
Докато сколасам, влакът отминал,
излишно съм трупала в сака багаж.
Топурка каруца, счупва се стомна,
бюфетите модни са вече талаш.
Най-краткия миг е най-сладкият спомен
с вкуса си на устни, на коматчето хляб.
От постулати и притчи надомни
обърква се уж подреденият свят.
Познато до болка и до почуда,
кой е детето-майка сега?
Подир да се щурам и да попитам
ме гали с поглед съдба-дъщеря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
