...

16 ene 2021, 12:04

Poesía » Filosófica

345 0 2

Докато сколасам, влакът отминал,

излишно съм трупала в сака багаж.

Топурка каруца, счупва се стомна,

бюфетите модни са вече талаш.

Най-краткия миг е най-сладкият спомен

с вкуса си на устни, на коматчето хляб.

От постулати и притчи надомни

обърква се уж подреденият свят.

Познато до болка и до почуда,

кой е детето-майка сега?

Подир да се щурам и да попитам

ме гали с поглед съдба-дъщеря.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.