26 янв. 2008 г., 08:58

* * *

784 0 2

* * *

 

В този град

всички улици водят към изгрева...

И всеки светофар е доказателство,

че зимата ще свърши...

 


Но всъщност никога не виждам слънцето,

лъчите – ескалатори без електричество –

отдавна не превозват скитници...

(а хората са скитници наистина)

 


В този град

всеки дъжд е продължение

на неизплакано мълчание...

 


Мълча и аз...

докосвам с мисъл

светлото – внезапно ситуирано

високо над главите ни...

 

Над мен кръжат неистини

и истини-измислици...

Да вярвам ли във изгрева,

щом виждам само отпечатъци

върху черните стъкла (нов модел очи –

предпазващи от слънце)?...

 


Ще извървя и тази улица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мишелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...