Jan 26, 2008, 8:58 AM

* * *

  Poetry » Other
781 0 2

* * *

 

В този град

всички улици водят към изгрева...

И всеки светофар е доказателство,

че зимата ще свърши...

 


Но всъщност никога не виждам слънцето,

лъчите – ескалатори без електричество –

отдавна не превозват скитници...

(а хората са скитници наистина)

 


В този град

всеки дъжд е продължение

на неизплакано мълчание...

 


Мълча и аз...

докосвам с мисъл

светлото – внезапно ситуирано

високо над главите ни...

 

Над мен кръжат неистини

и истини-измислици...

Да вярвам ли във изгрева,

щом виждам само отпечатъци

върху черните стъкла (нов модел очи –

предпазващи от слънце)?...

 


Ще извървя и тази улица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мишелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...