Jan 26, 2008, 8:58 AM

* * *

  Poetry » Other
782 0 2

* * *

 

В този град

всички улици водят към изгрева...

И всеки светофар е доказателство,

че зимата ще свърши...

 


Но всъщност никога не виждам слънцето,

лъчите – ескалатори без електричество –

отдавна не превозват скитници...

(а хората са скитници наистина)

 


В този град

всеки дъжд е продължение

на неизплакано мълчание...

 


Мълча и аз...

докосвам с мисъл

светлото – внезапно ситуирано

високо над главите ни...

 

Над мен кръжат неистини

и истини-измислици...

Да вярвам ли във изгрева,

щом виждам само отпечатъци

върху черните стъкла (нов модел очи –

предпазващи от слънце)?...

 


Ще извървя и тази улица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мишелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...