3 мая 2019 г., 17:06

Cabo Da Roca*

405 1 0

Cabo Da Roca*

 

От тук започва, или свършва Океана

в зависимост от твоята нагласа:

далѝ при Фара искаш да останеш,

илѝ -- на урагани да пригласяш...

 

Далѝ със твърда почва под краката

ти на Стихията от тук да се любуваш,

илѝ – избрал Духа на Свободата

(дори това животът да ти струва!)

 

да хванеш във платната Оня вятър

на Бурята в стихийната гримаса,

(от който даже късат се платната)

и  както в Бог, да вярваш във компаса!...

 

Той колко чуден е да ти покаже

и друг Светът – оттатък хоризонта...

Там може чудеса да стават даже,

които тук легенди само помнят!...

 

Със Времето родее се скалата,

на Вечността длетото я извайва,

а в нея и до днес неосъзната

Историята плахо се спотайва:

 

– за всичките вилняли урагани,

и кораби разбили се във нея...

Но екипажите с бравурни капитани

са тука и в легендите живеят...

 

А във среднóщ по лунните пътеки

събира се възкръсналото войнство –

и да загине пак готов е всеки

на Братството за вечното достойнство...

 

Но идват и жените от бардаците

и любовта отново ги задъхва,

че нямат мяра във страстта моряците,

понеже тук и ромът не пресъхва...

 

И никога вълните не затихват,

и грохотът им екне над скалата,

а Ветровете спират за молитва

с поредната разбила се фрегата...

 

... Зад облаците Слънцето залязва

в магията на огнена феерия,

а звездна нощ разголва щедра пазва

да приюти: и лудост, и мистерия...

 

... Самотна лодка в утрото белее

с мечта за вятър... Но и път обратен...

... Замислен Океанът се люлее:

– първичен,

– инстинктивен,

– необятен...

 

04.12.2016. Коста Качев                                      

*Нос Cabo da Roca е най-западната точка

на Португалия и Европа в Атлантическия океан.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...