May 3, 2019, 5:06 PM

Cabo Da Roca*

398 1 0

Cabo Da Roca*

 

От тук започва, или свършва Океана

в зависимост от твоята нагласа:

далѝ при Фара искаш да останеш,

илѝ -- на урагани да пригласяш...

 

Далѝ със твърда почва под краката

ти на Стихията от тук да се любуваш,

илѝ – избрал Духа на Свободата

(дори това животът да ти струва!)

 

да хванеш във платната Оня вятър

на Бурята в стихийната гримаса,

(от който даже късат се платната)

и  както в Бог, да вярваш във компаса!...

 

Той колко чуден е да ти покаже

и друг Светът – оттатък хоризонта...

Там може чудеса да стават даже,

които тук легенди само помнят!...

 

Със Времето родее се скалата,

на Вечността длетото я извайва,

а в нея и до днес неосъзната

Историята плахо се спотайва:

 

– за всичките вилняли урагани,

и кораби разбили се във нея...

Но екипажите с бравурни капитани

са тука и в легендите живеят...

 

А във среднóщ по лунните пътеки

събира се възкръсналото войнство –

и да загине пак готов е всеки

на Братството за вечното достойнство...

 

Но идват и жените от бардаците

и любовта отново ги задъхва,

че нямат мяра във страстта моряците,

понеже тук и ромът не пресъхва...

 

И никога вълните не затихват,

и грохотът им екне над скалата,

а Ветровете спират за молитва

с поредната разбила се фрегата...

 

... Зад облаците Слънцето залязва

в магията на огнена феерия,

а звездна нощ разголва щедра пазва

да приюти: и лудост, и мистерия...

 

... Самотна лодка в утрото белее

с мечта за вятър... Но и път обратен...

... Замислен Океанът се люлее:

– първичен,

– инстинктивен,

– необятен...

 

04.12.2016. Коста Качев                                      

*Нос Cabo da Roca е най-западната точка

на Португалия и Европа в Атлантическия океан.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...