Безславен край
Проскубан гарван грачи, грачи:
— "Най-важният сред вас съм, значи.
Левент, поет съм и певец,
в летенето съм просто спец.
Там разни славеи, авлига,
уж пеят, но не им достига,
ни чар, ни хъс и нямат глас
и римописец пръв съм аз"!
Крещи, крещи, не дава мира,
от мрак до утро рецитира,
или пък пее... Боже мой,
в гората нямат миг покой.
Останали без сън и сили,
веднъж животните решили,
да търсят спешно кум Лисан,
дано измисли хитър план.
Намерили го чак по пладне,
разказват кой и както падне:
— "Лисане наш, ти брат, ти кум,
спаси ни с твоя остър ум!
Ако избавиш ни от него,
то от селцето, ей къде го,
паричкки ще посъберем,
петленце ще ти донесем".
Поседнал Лиско в горско тръне
и хем боде го, хем се пъне...
Извадил някой, друг бодил
и как да действа в миг решил.
На бук сред горската поляна,
щом песен гарванът захвана,
отдолу Лиско мил и драг,
на бис го викна. Пак и пак.
И с глас по-сладък то преди,
хвалбите кум Лисан реди:
"Ех, с този мой отслабнал слух,
кацни по-ниско, че съм глух."
И жаден гарванът за слава,
на пънче каца и запява...
И изведнъж се чува: Ам!
Остава Лиско сит... И сам.
Тъй свърши приказката наша,
не исках, малчо да те плаша.
Но самохвалковците знай,
очаква ги безславен край.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Онази лисица е обичала сиренце.
