Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
10.12.2022 г., 13:52 ч.  

Безславен край 

  Поезия » За деца
295 3 10

Проскубан гарван грачи, грачи:
— "Най-важният сред вас съм, значи.
Левент, поет съм и певец,
в летенето съм просто спец.

Там разни славеи, авлига,
уж пеят, но не им достига,
ни чар, ни хъс и нямат глас
и римописец пръв съм аз"!

Крещи, крещи, не дава мира,
от мрак до утро рецитира,
или пък пее... Боже мой,
в гората нямат миг покой.

Останали без сън и сили,
веднъж животните решили,
да търсят спешно кум Лисан,
дано измисли хитър план.

Намерили го чак по пладне,
разказват кой и както падне:
— "Лисане наш, ти брат, ти кум,
спаси ни с твоя остър ум!

Ако избавиш ни от него,
то от селцето, ей къде го,
паричкки ще посъберем,
петленце ще ти донесем".

Поседнал Лиско в горско тръне
и хем боде го, хем се пъне...
Извадил някой, друг бодил
и как да действа в миг решил.

На бук сред горската поляна,
щом песен гарванът захвана,
отдолу Лиско мил и драг,
на бис го викна. Пак и пак.

И с глас по-сладък то преди,
хвалбите кум Лисан реди:
"Ех, с този мой отслабнал слух,
кацни по-ниско, че съм глух."

И жаден гарванът за слава,
на пънче каца и запява...
И изведнъж се чува: Ам!
Остава Лиско сит... И сам.

Тъй свърши приказката наша,
не исках, малчо да те плаша.
Но самохвалковците знай,
очаква ги безславен край.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??