4 янв. 2015 г., 21:46

****

1.1K 0 0

                      ****

 

Аз вземам послушно луната

и оставям ви златното слънце.

Ще прегърна на роба съдбата...

на надеждата малкото зрънце.

 

Аз избирам да бъда нещастен,

но пък с истински чувства пропит,

отколкото смело да властвам

с фалшивия вчерашен мит,

че бих заобичал без огън,

без искрата, родена от Нищото,

без дръзкия в гените спомен

на някой Ромео предишен.

 

Знам, че гоня далечна комета

в безразсъден и яростен бяг -

след безумния зов на сърцето,

вечно търсещо пристан и бряг.

 

                                                                  

 

                                                                              Посвещавам на кометата с инициали Т.М. :)

                                

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...