****

Аз вземам послушно луната

и оставям ви златното слънце.

Ще прегърна на роба съдбата...

на надеждата малкото зрънце.

Аз избирам да бъда нещастен,

но пък с истински чувства пропит,

отколкото смело да властвам

с фалшивия вчерашен мит,

че бих заобичал без огън,

без искрата, родена от Нищото,

без дръзкия в гените спомен

на някой Ромео предишен.

Знам, че гоня далечна комета

в безразсъден и яростен бяг -

след безумния зов на сърцето,

вечно търсещо пристан и бряг.

                                                                              Посвещавам на кометата с инициали Т.М. :)