****
Аз вземам послушно луната
и оставям ви златното слънце.
Ще прегърна на роба съдбата...
на надеждата малкото зрънце.
Аз избирам да бъда нещастен,
но пък с истински чувства пропит,
отколкото смело да властвам
с фалшивия вчерашен мит,
че бих заобичал без огън,
без искрата, родена от Нищото,
без дръзкия в гените спомен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up