* * *
Една любов - уж детска,
една любов - уж не съвсем любов била.
Уж ми каза „Не" и млъкна,
а пък аз още вярвам във една лъжа.
Твоите очи говореха ми само,
че за теб съм само аз в света,
но... ти млъкна и не можех да го променя...
Сега всичко е далечен спомен,
спомен, забулен във мъгла.
Край тебе въздуха - отровен,
а в погледа ти май още виждам любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Иванова Все права защищены
