* * *

Poetry

1.1K 0 1

Една любов - уж детска,

една любов - уж не съвсем любов била.

Уж ми каза „Не" и млъкна,

а пък аз още вярвам във една лъжа.

Твоите очи говореха ми само,

че за теб съм само аз в света,

но... ти млъкна и не можех да го променя...

Сега всичко е далечен спомен,

спомен, забулен във мъгла.

Край тебе въздуха - отровен,

а в погледа ти май още виждам любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nelsan (Нели Вангелова)

Мило дете, няколко случайни думи, свързани в изречение все още не правят поезия. Знам, че всичко написано идва от сърцето ти, но за да бъдеш чута, се стреми да избягаш от клишетата. И непременно чети повече поезия. Желая ти успех!

2008-04-08T23:07:59+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0