6 мар. 2018 г., 16:40

?!? 

  Поэзия
413 4 16

Някога имало цяло, обгърнато във мрак.

Мракът бил НИЩО, но все пак...

Имало Могъщи, Мислещи, Своеволни,

преследващи амбиции болни...

Също като нас! Човеците!

Децата на Бог? Зевзеците?

Та един от тези Богове

поискал свят да създаде.

Откъснал десетинка от цялото

и познатият свят сътворил.

От останалото направил огърлица

и на тайно място я скрил.

Искал СВЕТЪТ да живее!

Да се ражда и преражда!

Но, около него МРАКЪТ чернеел.

Нямало за цикли жажда!

Знаел, Милият, че има спасение!

Но, трябвало да опази зрънцата ЦЯЛО!

Нямал изобщо съмнение:

ще се наложи ново начало!

Но, другите на играта му завидели.

Небивала сила и власт в нея видели.

И започнали битки! Сръдни!

Всеки искал другите да победи!

А, за света втори живот няма!

Материята била пръсната с измама!

Какво му остава на Майстора?

Да моли за помощ безотговорните хора!

Това е легенда! Но, много е вярна!

Днес, Майстора моли за помощ.

Моли човеци, зверове и Богове!

Материята в едно да се сбере,

за да има живот след смъртта!

Както възражда света Пролетта!

 

 

 

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Ако сте гледали нощното небе, видели сте колко много мрак и малко звезди има. Впечатлили сте се от огромните пространства между звездите. Стихото е леко редактирано, за да се подобри ритъма. Не е класически стих. По-скоро - бял. Поздрав и... Да си спасим света!

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Христос Воскресе, Ачи! Бъди щастлив!
  • Да.
  • Но нас ни има ...
  • А в моята глава е друго. Представи си мастилено черно пространство и тук - там светлина. Тя идва от духовно осъзнати, интелигентни светове. Има по-силни и по слаби светлини. Притеснява ме, че отслабват. Доста продължи бездуховното време.
  • "...Пред очите ми е винаги видението на моята първа нощ на полет над Аржентина, тъмна нощ, в която блещукаха, уединени като звезди, редките светлинки, пръснати в равнината.

    Всяка от тях — сред тоя океан от тъмнини — сочеше чудото на едно човешко съзнание. В онова жилище четяха, размисляха, доверяваха си интимни неща един другиму. Там, в другото, се опитваха може би да изследват пространството, изтощаваха се в пресмятания за мъглявините на Андромеда. Оттатък се любеха. Далеч един от друг светеха в полето тия огньове, които искаха някой да ги поддържа.

    Всички, дори най-скромните — поетът, учителят, дърводелецът. Но сред тия живи звезди колко много затворени прозорци, колко угаснали звезди, колко заспали хора!…

    Трябва да опитаме да се съберем отново. Трябва да се помъчим да се свържем с някои от тия огньове, които пламтят далеч един от друг в полето". - Антоан дьо Сент Екзюпери, Земя на хората
  • Доста сме научили, но малко сме разбрали. За жалост!
  • Разбира се! Дамянов е майстор от класа - поезията му се лее леко и се чете леко.
    Но мрака, за който говориш - празните пространства, които ние трабва да прекосим ни дават сили и амбиция да не спираме да търсим.
    Нека завърша с още един цитат без да се отплесвам много :

    "Земята по-продължително от всички книги ни учи да познаем себе си. Защото тя ни се съпротивява. Човек открива себе си, когато премери сили с някое препятствие. Но за да сполучи в това, нему е потребно сечиво. Потребно му е ренде или плуг. Когато оре, селянинът изтръгва малко по малко някои тайни от природата и истината, която освобождава така, е всеобща....и после:
  • Прав е. Благодаря ти. Явно и ти харесваш поезията на този наш титан!
  • Сетих се за един стих от Д. Дамянов, ще го цитирам по памет сега:
    "Не питай ти защо до късно свети
    прозорецът на будната ми стая
    на светло пишат всичките поети
    макар, че в мрак тъгуват и мечтаят.

    Налудничави, зли и неспокойни
    те най-спокойни или пък най-умни
    се чувстват само в онзи миг, във който
    мъртвилото расте и става думи."

    Поздрави
  • Благодаря ви Съни и Стойчо. Проблемът е, че според легендата, те са също като нас: подли, коварни, амбициозни. Интересното е, че те са смъртни. Умират. Боледуват. Възкръсват. С помощта на Фрея.... Зависи в какъв образ са, защото могат да се променят. Ако са в човешки образ, тогава са уязвими.
  • Дано Боговете са разумни,защото техните неразумни деца-хората вече не почитат родителите си...
    Свещените книги казват,че всяко начало има и край.
    Хубава тема за размисъл.Скандинавските саги са по-земни.
    Поздравления,Маргарита!
  • Дълбокосмислено и замислящо.
    Впечатлена съм! Поздравления за посланието, Марго! 🌸
  • Благодаря ти. Наистина, има за какво да се мисли, ако прочетеш легендата, или някой ти я разкаже. Нордическият пантеон е доста населен и не е лесно да се ориентираш в него. Подобно на египетският. Изобщо, политеизмът е сложен, но сходен и ако се дистанцираш от мистиката, има какво да научиш.
  • Много ,много ме замисли !Всяка дума съпреживях!Поздрави!
  • Да. Хубава е. Не мога да опиша чувствата и настроенията, до като я четох. Прииска ми се да я споделя в стих, но беше понеделник. Легендата нямаше край. Една частица беше намерена и върната на Богинята на плодородието, Фрея. Търсят се още 8, за да може тя да даде шанс за възраждане на света. И ние, "Новият свят", а не Богове и Стареи от "Стария" трябва да го направим. Поздрав! И... благодаря!
  • Хубава легенда! Поучителна😁😁😁
Предложения
: ??:??