6.03.2018 г., 16:40

?!?

616 4 16

Някога имало цяло, обгърнато във мрак.

Мракът бил НИЩО, но все пак...

Имало Могъщи, Мислещи, Своеволни,

преследващи амбиции болни...

Също като нас! Човеците!

Децата на Бог? Зевзеците?

Та един от тези Богове

поискал свят да създаде.

Откъснал десетинка от цялото

и познатият свят сътворил.

От останалото направил огърлица

и на тайно място я скрил.

Искал СВЕТЪТ да живее!

Да се ражда и преражда!

Но, около него МРАКЪТ чернеел.

Нямало за цикли жажда!

Знаел, Милият, че има спасение!

Но, трябвало да опази зрънцата ЦЯЛО!

Нямал изобщо съмнение:

ще се наложи ново начало!

Но, другите на играта му завидели.

Небивала сила и власт в нея видели.

И започнали битки! Сръдни!

Всеки искал другите да победи!

А, за света втори живот няма!

Материята била пръсната с измама!

Какво му остава на Майстора?

Да моли за помощ безотговорните хора!

Това е легенда! Но, много е вярна!

Днес, Майстора моли за помощ.

Моли човеци, зверове и Богове!

Материята в едно да се сбере,

за да има живот след смъртта!

Както възражда света Пролетта!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Ако сте гледали нощното небе, видели сте колко много мрак и малко звезди има. Впечатлили сте се от огромните пространства между звездите. Стихото е леко редактирано, за да се подобри ритъма. Не е класически стих. По-скоро - бял. Поздрав и... Да си спасим света!

Коментари

Коментари

  • Христос Воскресе, Ачи! Бъди щастлив!
  • Да.
  • Но нас ни има ...
  • А в моята глава е друго. Представи си мастилено черно пространство и тук - там светлина. Тя идва от духовно осъзнати, интелигентни светове. Има по-силни и по слаби светлини. Притеснява ме, че отслабват. Доста продължи бездуховното време.
  • "...Пред очите ми е винаги видението на моята първа нощ на полет над Аржентина, тъмна нощ, в която блещукаха, уединени като звезди, редките светлинки, пръснати в равнината.

    Всяка от тях — сред тоя океан от тъмнини — сочеше чудото на едно човешко съзнание. В онова жилище четяха, размисляха, доверяваха си интимни неща един другиму. Там, в другото, се опитваха може би да изследват пространството, изтощаваха се в пресмятания за мъглявините на Андромеда. Оттатък се любеха. Далеч един от друг светеха в полето тия огньове, които искаха някой да ги поддържа.

    Всички, дори най-скромните — поетът, учителят, дърводелецът. Но сред тия живи звезди колко много затворени прозорци, колко угаснали звезди, колко заспали хора!…

    Трябва да опитаме да се съберем отново. Трябва да се помъчим да се свържем с някои от тия огньове, които пламтят далеч един от друг в полето". - Антоан дьо Сент Екзюпери, Земя на хората

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...