2 мая 2009 г., 17:06

* * *

1.1K 0 1

 

В очите ти ще видя дъжд... Сълзите отпреди...

Можеш ли за тях да ми простиш? Можеш ли с мен да продължиш?

Аз знам не можеш без обида да ме гледаш...

Не можеш смело до мен да се изправиш...

А ще можеш ли все някога?

Преливат в мен и болка и тъга,

нямам сила да гледам напред и се връщам назад...

Със спомените вплитам онази любов... И боли...

И боли, но свикнах вече...

Ослепях от болка, без думи останах и само с твойто име на уста...

И търся, скитам, без надежда, не оставям след себе си следа...

По твойте стъпки аз вървя... Вървя и търся малко светлина...

Към изгубеното бягам, но все не го намирам...

Обръщам глава и гледам напред, а се връщам назад.

И пак отново там сама със спомените си...

Накланям глава, не търся вече... Боли, но няма сълзи...

Напред ли тръгнах, или се върнах отново назад...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александрина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гледай само напред, има много красиви неща, които ще видиш. Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...