2.05.2009 г., 17:06

* * *

1.1K 0 1

 

В очите ти ще видя дъжд... Сълзите отпреди...

Можеш ли за тях да ми простиш? Можеш ли с мен да продължиш?

Аз знам не можеш без обида да ме гледаш...

Не можеш смело до мен да се изправиш...

А ще можеш ли все някога?

Преливат в мен и болка и тъга,

нямам сила да гледам напред и се връщам назад...

Със спомените вплитам онази любов... И боли...

И боли, но свикнах вече...

Ослепях от болка, без думи останах и само с твойто име на уста...

И търся, скитам, без надежда, не оставям след себе си следа...

По твойте стъпки аз вървя... Вървя и търся малко светлина...

Към изгубеното бягам, но все не го намирам...

Обръщам глава и гледам напред, а се връщам назад.

И пак отново там сама със спомените си...

Накланям глава, не търся вече... Боли, но няма сълзи...

Напред ли тръгнах, или се върнах отново назад...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александрина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гледай само напред, има много красиви неща, които ще видиш. Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...