29 нояб. 2014 г., 20:04

Цедка

719 0 2

Случва ли се нещо?
Случва се!
Смалиха ми се дупките на цедката!
Ти се заклещи,
не минаваш през решетката...
Но не отменям срещата на свещи...


Смени се само мястото...
Не в топлата ми, подредена къща,
а в църквата, ей там, до кръста...
 

Хиляда свещи чакат ти молитвата,
а литургията за щастие... тече си...
Залепна, като дъвка на подметката
и обикаляш с мен безброй адреси.
 

Едва ли ти харесва гледката,
с кого, кога, дори къде съм...
И ти ще плащаш вечно сметката,
така избра, на мене ми е екстра!
 

А цедката ще става все по-ситна,
заклещените в нея се съсипват...
И "like-ването" не помага! Свиквай!
Където те боли ли ритнах?
 

Догарят ти и свещите, и разумът...
Не се оглеждай за виновни!
Съдът присъди! Облекчение...
Аплодисменти за умрелите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Ботев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...