Случва ли се нещо?
Случва се!
Смалиха ми се дупките на цедката!
Ти се заклещи,
не минаваш през решетката...
Но не отменям срещата на свещи...
Смени се само мястото...
Не в топлата ми, подредена къща,
а в църквата, ей там, до кръста...
Хиляда свещи чакат ти молитвата,
а литургията за щастие... тече си...
Залепна, като дъвка на подметката
и обикаляш с мен безброй адреси.
Едва ли ти харесва гледката,
с кого, кога, дори къде съм...
И ти ще плащаш вечно сметката,
така избра, на мене ми е екстра!
А цедката ще става все по-ситна,
заклещените в нея се съсипват...
И "like-ването" не помага! Свиквай!
Където те боли ли ритнах?
Догарят ти и свещите, и разумът...
Не се оглеждай за виновни!
Съдът присъди! Облекчение...
Аплодисменти за умрелите!
© Йордан Ботев Всички права запазени