29.11.2014 г., 20:04

Цедка

720 0 2

Случва ли се нещо?
Случва се!
Смалиха ми се дупките на цедката!
Ти се заклещи,
не минаваш през решетката...
Но не отменям срещата на свещи...


Смени се само мястото...
Не в топлата ми, подредена къща,
а в църквата, ей там, до кръста...
 

Хиляда свещи чакат ти молитвата,
а литургията за щастие... тече си...
Залепна, като дъвка на подметката
и обикаляш с мен безброй адреси.
 

Едва ли ти харесва гледката,
с кого, кога, дори къде съм...
И ти ще плащаш вечно сметката,
така избра, на мене ми е екстра!
 

А цедката ще става все по-ситна,
заклещените в нея се съсипват...
И "like-ването" не помага! Свиквай!
Където те боли ли ритнах?
 

Догарят ти и свещите, и разумът...
Не се оглеждай за виновни!
Съдът присъди! Облекчение...
Аплодисменти за умрелите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Ботев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...