Целунат от влъхвите

24 янв. 2024 г., 08:34

Поэзия

170 1 2

ЦЕЛУНАТ ОТ ВЛЪХВИТЕ

... когато си отида някой ден, а аз все някой ден ще си отида,

ви моля да забравите за мен – печален пришълец от Атлантида,

ще седна със тютюнеца си мек – глух инка на брега на Титикака,

и ще съм дълъг спомен за човек, дошъл за миг – и отлетял във мрака,

откъртен айсберг с тонове дъна, топящи се в сълзата на Всемира,

благ мъжки поглед в ирис на Жена, наляла тихо в халбата ми бира,

ветрец, погалил тежките жита, и хукнал вдън прохладната кория,

монах върху Тибетските плата, в Божествена потънал исихия,

Бог нареди ми хубава съдба, от мама – и от влъхвите целунат –

трохите хляб от моята торба ги пръснах пред световния мравуняк.