8 мая 2009 г., 13:23

Целувах те

1.1K 0 2

Целувах те в един единствен миг

и таз целувка беше истински гореща,

и от сърцето се изтръгна силен вик -

разбрало ужаса от тази среща.

 

Почувствах те за малко вечерта,

защото знаех, че съм силна в тъмнината,

но също знаех, че в края на нощта

за сбогом ти ще се усмихнеш на вратата.

 

Дали те имах даже и за миг?

Дали не беше по-добре това да е в съня ми?

Дали ми беше нужен този миг,

в който в мрака с устни спираше дъха ми.

 

Сега заспивам, искам да заспя,

надявайки се в съня ми да не те изгубя,

но всъщност знам, че утре сутринта

отново в тебе ще се влюбя. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Енигма Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...