Целувах те
Целувах те в един единствен миг
и таз целувка беше истински гореща,
и от сърцето се изтръгна силен вик -
разбрало ужаса от тази среща.
Почувствах те за малко вечерта,
защото знаех, че съм силна в тъмнината,
но също знаех, че в края на нощта
за сбогом ти ще се усмихнеш на вратата.
Дали те имах даже и за миг?
Дали не беше по-добре това да е в съня ми?
Дали ми беше нужен този миг,
в който в мрака с устни спираше дъха ми.
Сега заспивам, искам да заспя,
надявайки се в съня ми да не те изгубя,
но всъщност знам, че утре сутринта
отново в тебе ще се влюбя.
© Енигма All rights reserved.
... Май си влюбена от вчера, а не от утре 
