17 сент. 2009 г., 08:16

Целувам те по НЕТ-а!

1.5K 0 16

Пиша за тебе. Както преди.
Свилено стихче се стели.
Есен разплакана. Що ли вали?!
Тежко е от раздели.

В душата не бъркам и знай че не моля.
Със своите мисли съм сам.
Птица любима. Крилете на воля.
Изборът - Тук или Там...

Колко имахме весели дни?!
Колко ти беше пълно в душата?!
Гримът ти размазан. От очите вали.
Страшно тежи ми сълзата...

Прости ми! Есента ненавиждам.
Дъждът реже сърцето ми на парчета.
Усмихвай се! Това искам да виждам
и те целувам по НЕТ-а...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...