ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Sep 17, 2009, 8:16 AM

Целувам те по НЕТ-а!

  Poetry » Love
1.5K 0 16

Пиша за тебе. Както преди.
Свилено стихче се стели.
Есен разплакана. Що ли вали?!
Тежко е от раздели.

В душата не бъркам и знай че не моля.
Със своите мисли съм сам.
Птица любима. Крилете на воля.
Изборът - Тук или Там...

Колко имахме весели дни?!
Колко ти беше пълно в душата?!
Гримът ти размазан. От очите вали.
Страшно тежи ми сълзата...

Прости ми! Есента ненавиждам.
Дъждът реже сърцето ми на парчета.
Усмихвай се! Това искам да виждам
и те целувам по НЕТ-а...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0