Целувам те по НЕТ-а!
Пиша за тебе. Както преди.
Свилено стихче се стели.
Есен разплакана. Що ли вали?!
Тежко е от раздели.
В душата не бъркам и знай че не моля.
Със своите мисли съм сам.
Птица любима. Крилете на воля.
Изборът - Тук или Там...
Колко имахме весели дни?!
Колко ти беше пълно в душата?!
Гримът ти размазан. От очите вали.
Страшно тежи ми сълзата...
Прости ми! Есента ненавиждам.
Дъждът реже сърцето ми на парчета.
Усмихвай се! Това искам да виждам
и те целувам по НЕТ-а...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
