17.09.2009 г., 8:16 ч.
Целувам те по НЕТ-а!
Пиша за тебе. Както преди.
Свилено стихче се стели.
Есен разплакана. Що ли вали?!
Тежко е от раздели.
В душата не бъркам и знай че не моля.
Със своите мисли съм сам.
Птица любима. Крилете на воля.
Изборът - Тук или Там...
Колко имахме весели дни?!
Колко ти беше пълно в душата?!
Гримът ти размазан. От очите вали.
Страшно тежи ми сълзата...
Прости ми! Есента ненавиждам.
Дъждът реже сърцето ми на парчета.
Усмихвай се! Това искам да виждам
и те целувам по НЕТ-а...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесен стих!Емилия
-
Чуваевомостта е хубаво нещо - кой с когото трябва! Благодаря ви! Зем.
-
Целувки по НЕТ-а безброй.
Това е отчета.Завой.
Минавай в реала.
Че то не остава. -
Много хубав стих, Зем.
Поздрави.
-
"Колко имахме весели дни?!
Колко ти беше пълно в душата?!"
Простите въпроси имат най-сложните отговори!
Харесах, Зем! -
Виртуално а?!
-
Аз тихичко си плаках, скришом...
Как тъй видя сълзите ми, кажи?!
"Дъждовно"-то, отдавна го написах!
Сега усмихвам се и ти се усмихни!
Поздрави! -
Есента е пълна с раздели...
Но тази тъга какви стихове ражда!
прекрасни! -
И аз те целувам!
И тъжен ми харесваш! -
"Свилено стихче се стели."
От това са сълзите.
Поздрави, Зем! -
"Пиша за тебе. Както преди.
...........................
В душата не бъркам и знай че не моля.
Със своите мисли съм сам."
Наистина - колко ли е било пълно, Зем...? А твоята Душа е преляла... Голяма прегръдка за този стих! Нужен ми беше!
-
Ах, тази разплакана есен... Как да се усмихва?
-
Целувка и за теб, Зем по нет-а! Благодаря ти!
-
хубавко.
-
Браво, Зем!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
