alsako (Александър)
17 40
18 окт. 2017 г., 22:21

Целуваш дъжда 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 1
682 0 2
Кънтиш самотна в битието,
дъждът се стича по лицето,
и в локвите оглеждаш мрака,
в небето светлинка те чака.
От образа във теб клокочещ,
пулсира нежничко поточе,
дълбоко в извора – сърцето.
И викаш името му, тихо,
шептейки на дъжда – обречен;
Къде си ти, Любов – далече,
но, няма го до тебе, вече...
Пространство, време, разделени, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Все права защищены

Предложения
  • Kalinski (Калински) „Цяло”
    „Цяло”
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Ночью морозной Луна засветила
    Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Азазел (Неличка) ***
    Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • stivi797 (Стефан Янев) Памяти "Аскольда" 2018
    Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...

Ещё произведения »