alsako (Александър)
17 40
18.10.2017 г., 22:21 ч.

Целуваш дъжда 

  Поезия » Любовна
627 0 2

Кънтиш самотна в битието,

дъждът се стича по лицето,

и в локвите оглеждаш мрака,

в небето светлинка те чака.

 

От образа във теб клокочещ,

пулсира нежничко поточе,

дълбоко в извора – сърцето.

 

И викаш името му, тихо,

шептейки на дъжда – обречен;

Къде си ти, Любов – далече,

но, няма го до тебе, вече...

 

Пространство, време, разделени,

сълзиците в дъжда стаени,

целуваш капките, страстта,

а мислите ти, спомен за нощта,

сбогуване и болка, раздвоени,

с въпроса:

Как да продължа?...

 

Но, няма те до него, вече,

целуваш капките, дъжда.

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??